Здравето е най-важното за човека. Оценя го тогава, когато го загуби.
Към кого се обръща тогава?
Или прибягва до самолечение или търси медицинска помощ.
Кой я оказва в община Рудозем?
Имаме добра доболнична помощ, която е структурирана в следните звена:
- Филиал за спешна медицинска помощ към ЦСМП Смолян
- Кабинет за неотложна медицинска помощ
- 7 общопрактикуващи лекари / джипита/
- 7 стоматолога
- Специалисти – вътрешни болести - 2, кардиолози - 2 , УНГ болести , невролог, клинична лаборатория , рентгенолог, приходящи специалисти от Мадан и Смолян – хирург, ортопед – травматолог, офталмолог, кожни болести , уролог и ендокринолог.
- Клинична лаборатория
- Образна диагностика / Рентген/
ФСМП гр. Рудозем оказва спешна медицинска помощ и при нужда транспортира спешните случаи до гр. Смолян. Към този филиал има и спешен кабинет с дежурен лекар, който е на разположение на пациентите.
С общи усилия от страна на Общопрактикуващите лекари, ЦСМП Смолян и ДКЦ Смолян е осигурен кабинета за неотложна медицинска помощ, който работи като осигурява на пациентите 24 часово обслужване от лекар.
От страна на Общината им е предоставен кабинет, в който тече ремонт.
С това разполага населението на община Рудозем, което никак не е малко. Всичко това се е запазило благодарение на хората, работещи в системата на здравеопазването от една страна и от друга благодарение на общинското ръководство.
Защо нямаме болница? Какво се случи с нея? Защо спря дейността си?
„МБАЛ Рудозем” ЕООД не успя да отговори на изискванията за необходимите специалисти, които поставя НЗОК с оглед качественото медицинско обслужване на пациентите и договор по клинични пътеки не беше подписан. Пациентите приемани през януари, февруари и март останаха за нейна сметка.Тя спря да приема пациенти през април 2010 г. Персоналът е освободен. За това време той не е получил трудовото си възнаграждение. Остават да функционират само две звена – Клинична лаборатория и Образна диагностика /Рентген/, които имат договор с РЗОК.
През януари 2011 г. „МБАЛ Рудозем” ЕООД подава документи за сключване на нов договор с РЗОК Смолян за медико-диагностични изследвания – Клинична лаборатория и Образна диагностика, но поради спиране на дейността си тя не може да сключи договор.
През февруари 2011г. с решение на Общински съвет гр. Рудозем се създава ново дружество –„ Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Рудозем” ЕООД, което е правоприемник на дейността на Диагностично-консултативния блок на „МБАЛ Рудозем” ЕООД в частта си - Клинична лаборатория и Образна диагностика.
С подкрепата на всички – Обшински съвет, Кмета на Общината, РЗИ Смолян и РЗОК Смолян населението на общината не е оставено без Клинична лаборатория и Образна диагностика.
„СМДЛ Рудозем” ЕООД сключва договор с РЗОК и могат да се задоволят потребностите на населението и лекарите от изследвания за профилактика и диагностика на заболявания.
Със съдействието на общинското ръководство е закупен Рентгенов апарат за зъбни снимки. Извърши се ремонт на покрива на болницата, ремонт на отделението по Образна диагностика. Смени се дограмата на работещите кабинети и коридора. Приключва и ремонта на коридора на първия етаж.
Сградата се събужда за живот. Това дава надежда, не само на работещите, но и на пациентите. Започва мълвата за отваряне на болницата и във всички се таи надеждата, че общината няма да остане без болница. Щом се прави ремонт значи има нещо. Година и половина е минало откак тя затвори врати , но хората се надяват.
Коментира се за Диагностично-консултативен център с 10 легла, хоспис, болница за продължително лечение и могат ли те да бъдат алтернатива?
Според закона за лечебните заведения те са:
Диагностично-консултативният център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности. Центърът трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика.
Към тях могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
В болницата за долекуване и продължително лечение се приемат лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето, и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо състояние.
Хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти.
Реформа в здравеопазването е наложаща. Общинските болници имат ли алтернатива? Могат ли да бъдат преструктурирани или трябва да бъдат създадени нови лечебни заведения?
Факт е, че населението на общината има медицинско обслужване.
Емине Балева 
ПОСЛЕДНИ
НАЙ-ЧЕТЕНИ
