Легенди за село Витина

Витина...Село, в което се разкриват изключителни природни гледки, съпроводени с богата палитра от легенди и предания. Селото омайва с опияняващата атмосфера на старинните къщи, зад прозорчетата на които е затаила дъх вечността. В родовата памет са съхранени легенди за комити, разбойнически чети и подвизи на храбри родопчани, всички те загадъчно сврзани с местността "Пещерите". Историята на това вълшебно място е отпечатана и върху кокетното Римско мостче, намиращо се в последната махала на селото, в дясно от асфалтирания път. Голямата болка на местните жители се състои в това, че през последните години този жив паметник на културата и историята е започнал да ерозира и те с основние се притесняват, че ситуацията е нобратима, ако не се вземат мерки навреме. Тъжно е, когато се занемаряват паметници, в темелите на които е съхранена вековна история.

Селото се намира на 11 км от град Рудозем и е в съседство със селата Елховец, Поляна и Мочуре. Населението на Витина не наброява повече от 170 жители, а бройката варира, заради безработицата, която принуждава хората да търсят препитание в големите градове и дори извън пределите на страната. Разположено на около 1000 метра надморска височина, селото се радва на прохладно лято, а през зимата по нищо не отстъпва на големите планински курорти с ослепителните си зимни пейзажи и солидното количество сняг.

Освен Витина, селото има и по-стари имена. Преобладаваща част от по-възрастното население все още си го нарича "Кючюк дере", което в превод означава "Малка река". А по разказ на 90-годишния ветеран от Втората световна война Хайри Спичев, селото има и друго име, значително по-непопулярно. Спомените на възрастния човек ни отвеждат в неговата младост, когато в средната махала живеел мъж на име Алама, който казвал, че преди селото носело името Гепеливо. Бързам да направя уточнението (преди да започнат асоциациите), че селото се е намирало на "замотано място, било труднодостъпно". В Османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Кючюк дере са постъпили двама войници в армията.

Живата история на Витина е 90- годишният ветеран от Втората световна война Хайри Спичев, участник в първата фаза в 9-ти Пловдивски полк. Той сладкодумно ни разказа за миналото си, за военните подвизи и даде рецептата за дълголетие. Интервюто с него ще бъде публикувано в отделна рубрика. 

Една от най-интересните истории за Витина, разказана ни с плам от носителя на 5 медала от фронта, е свързана с местността "Пещерите". Тя гласи следното:

В селото е имало разбойници, комити ги нарича нашия информатор. Те подлагали на непрекъснати грабежи жителите на селото и съдздавали много неприятности. Едно от задълженията на хората било да им носят храна. Злодеите избрали за свое свърталище особено място- пещера в околностите на селото, чийто отвор е доста високо. Заради трудният достъп до мястото била направена дървена стълба, по която се качвали и стигали до широката галерия, имаща размерите на стая. Веднъж дошъл ред да им носи храна един храбър юнак, който решил да избави селото от разбойниците. След като слязъл от стълбата, докато комитите се наслаждавали на поредното си угощение, той използвал, че вниманието им било отклонено и с огромни усилия бутнал стълбата. Разбойниците попаднали в капан, защото се намирали доста високо в скалата и нямало как да слязат. Един от тях бил по-изобретателен от останалите и предложил да навържат поясите си един за друг и така да слязат до земята. Но поясите не издържали на тежестта и всички разбойници намерили гибелта си в основите на пещерата, а селото било избавено от злосторниците.