Легендата за чудноватия чепински мост

Българската народна митология е неразделна част от българската народна култура, светоглед, психика и идентичност. Характерна със своите хиперболизирани предания, разкази, митове и легенди, тя описва минали събития, които съчетават реалното и фантастичното. Обикновено действителността в тях е премислена и украсена с чудновати измислици, които подхранват човешкото любопитство поколения наред.

Предавани от уста на уста, приказните истории се запазват във времето до ден днешен. И тъй като възрастните хора са „извора” на народната митология, подбрахме една такава история, разказвана на деца и внуци от по-възрастните в Чепинци.

През центъра на селото минава река (река Чепинска). Върху нея се извисява голям масивен мост, който датира от толкова отдавна, че е почти невъзможно да узнаем кога всъщност е направен. Дори по-възрастните жители на селото вече не си спомнят. Естествено видът му в момента не е такъв, какъвто бил едно време. Буйните води на река Чепинска, прииждащи от планината при обилни валежи, налагат укрепване на моста, за да може да издържи на недружелюбното отношение на природните стихии.

Съществува легенда, която разказва, че в конструкцията на моста са зазидани сенките на мъж и жена. А според българския фолклор едно време строителите използвали този похват, за да бъдат много по-здрави постройките, които издигали. Така бил изграден и чепинския мост. Със сенките на двама души. И докато в преданията е известно, че е достатъчна сянката на един човек / обикновено на мома, заради силата и жизнеността, която притежава/, в чудноватия мост на Чепинци са две. Според легендата те не били семейство, а най-вероятно случайни минувачи. Местното население твърди, че ако минеш вечер през моста и вали проливен дъжд, можеш да чуеш гласовете на мъжа и жената. А това, което си казвали, било: „Ти дръж от едната страна, аз ще държа от другата!“