КомунизЪма опустоши душите на хората

Един дядо се шегуваше като казваше, че идеолозите на комунизма ни сочеха напред и ни казваха да гледаме в бъдещето, за да не виждаме какво правят с нас в настоящето. След национализацията, което си беше грабеж на частна собственост, последваха още много посегателста към човечеството от комунистическите сатрапи.

Едно от най-грозните неща, с което се занимаваше комунизЪма, беше опитът да се изкорени религията на хората. Да им бъде отнета вярата в Бог и от там да им бъде отнета опората, с която съзнанието на хората се противопоставяше на машинациите.

Освен забраните за религиозно поведение, сред обществото имаше и чисто назидателни акции. Правеха се неща, с които се целеше да бъде изтрито съзнанието и да бъде унижен поривът за почит към духа на човека и неговата набожност.

През 1980 година компартията решава да започне поредната назидателна акция след унищожаването на надгробните камъни. Замисля се на погребенията в мюсюлманските семейства да бъде наложено със сила, погребалната процесия да бъде съпроводна с духова музика, с жив оркестър. Споменът за такова едно погребение в село Чепинци, община Рудозем още ме кара да изтръпвам от ужас. Комунистите отнеха дори най-съкровените и дълбоко лични моменти на хората. На въпросното погребение насила бяха докарани целият елит на селото, учители и всички държавни и общински служители, работещи на територията на селото. Дори прислужничките от училището не бяха пожалени и бяха докарани насила за да гледат организираното покушение на паметта на мъртвия човек.

В спомена ми са се запечатали мрачните физиономии на хората, които бяха докарани насила и отчаяните погледи на близките на покойника. Мъртвият се слага задължително в ковчег и облечен с нови дрехи и обувки, което въпреки, че противоречеше на мюсюлманските традиции, все пак някак си се понасяше защото, това не изпъкваше прекалено много, но духовата музика беше нещо, което направо паникьоса хората.

В момента, в който засвири музиката няколко жени припаднаха и загубиха съзнание, почти на всички жени им прилоша и се чу ужасяващ женски плач и писък. Селския лекар изпадна в паника и тичаше по хората изпаднали в безсъзнание от ужаса, който ги покоси... от ужаса на тази гавра с хората.

Имаше един човек, който беше с психически проблеми, този човек започна да хвърля камъни по оркестъра, макар че неговия психичен проблем до тогава не беше се показвал в такова действие. С една дума - лудия изглеждаше по-нормален от тези изчадия, които се гавреха с паметта на мъртвите.

Чудя се, как е възможно хората да са толкова късопаметни и да изпадат в носталгични умиления по онова време, сигурно по безплатната музика на изпроводяк, която осигуряваше комунистическата партия!