"Колебливата" идентичност на помаците

Въпросът за произхода на мюсюлманите не губи своята актуалност. Това е така, защото непрекъснато се появяват нови версии. Непознаването на материята и говоренето наизуст пък е главната причина за продължаващото години наред жонглиране с понятията помак, мюсюлманин, българо-мохамеданин. Въпросът „Кои всъщност сме ние?“ за съжаление все още не получава убедителен отговор. Темата е изключително деликатна и затова често е замитана под килима и премълчавана… от  страх. Именно страхът- този наследен от възродителните процеси комплекс- е отговорен за това срамно бяло петно в паметта на голяма част от мюсюлманската общност.
В опит да разсеем мъглите, открихме академични трудове, базиращи се на задълбочени изследвания и факти. Твърде възможно е всеки да намери отговорите, които е търсил.

 В книгата „Помаците- версии за произход и съвременна идентичност“ на професор Евгения Иванова е засегната колебливата идентичност на помаците.

„Колебливата” идентичност на помаците е била досега обект на множество интерпретации: като се започне от фалшификациите и спекулациите с корен във възраждането – за насилствения и масов характер на „помохамеданчването” – и се завърши с новосъздадените „теории” за техния арабски, турски, тракийски, прабългарски произход. Всъщност, именно „колебливата” идентичност поражда версиите за произход, а не – обратното, както би било логично да се предположи.

„Войната” между интерпретациите, захранвани не толкова от научна прецизност, колкото от легендарни представи, най-често обслужващи партикуларни политически интереси, продължава и в нашето съвремие.

Текстовете в сборника са от различни области на знанието. Различни са и гледните точки към проблема за идентичността на помаците. Различни са дори термините, с които са обозначени.

Общото между авторите е убеждението им, че всяка академична теза има своето право на публичност. Единствено публичността може да осигури както нейната аргументация, така и нейното оспорване. И пак публичността е единствената бариера пред всевъзможни спекулации – като се започне от дребни махленски задявки и се стигне до вманиачената подозрителност към пореден „световен заговор”.

А от началото на месеца на книжния пазар е и последната книга на автора „Ислямизирани Балкани- динамика на разказите".

“Разказите – обект на тази книга – са изобретени в различни географски ширини, в различни исторически моменти, от различни общества и различни политически конюнктури. Разказват за един и същи процес – приемането на исляма на Балканите, мислено някъде и някога като освобождение и национално осъзнаване, другаде и друг път – като катастрофа.

Разказват историците – академични и самодейни, разказват легендите и песните, разказват романите и филмите. Разказва Официалната Единствена История, разказват множеството откъслечни истории, произвеждани от по-големи или по-малки групи, от повече или по-малко хора.

Разказите си приличат и не си приличат. Някога съвпадат. Друг път се отблъскват. Или се разминават.

Ислямизацията се мисли като история, но и като съвремие. Нечии съвремия, всъщност, моделират Историята и историите, за да опаковат в техните отломъци собствената си несигурност. Или недостатъчност?

***
Евгения Иванова е доктор на науките за културата и професор в Нов български университет.

Академичните й интереси са в областите: нации и националнообразуващи процеси, национална памет, малцинства, етническа политика, Балкани.

Издала е монографиите „Отхвърлените “приобщени” или процеса, наречен “възродителен”. 1912-1989”, „Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност”, „Изобретяване на памет и забрава. „Падналото царство” и „последния владетел” в националната памет на сърби и българи”. Резултатите от последния й изследователски проект – „Нагласи на мюсюлманите в България – 2011” – са използвани в последната й книга „Ислямизирани Балкани- динамика на разказите“.