Какво знаем за човека пред Сладкарницата

Всеки ден минаваме покрай него, виждали сме го хиляди пъти, но знаем ли историята му? Знаем ли защо е там?

Притиснати от лични грижи и от стремежа към собственото оцеляване, ние разсеяно го подминаваме, дори без да го погледнем. И обикновено в навечерието на значими дати като Освобождението на България, той привлича вниманието ни с цветята, положени на зелената морава. И тогава се опитваме да се сетим- кой беше този човек и с какво е заслужил тази чест?

И тъй като отново сме в навечерието на годишнина от освобождението на България, ние решихме да възродим спомена за едно друго освобождение- на Родопите, главна роля в което играе той- полковник Владимир Серафимов.

Той печели народната любов с участието си в битката при Аламидере- днешното Полковник-Серафимово. Годината е 1912.  В бойните действия участва 21-ви полк под командването на полковник Владимир Серафимов. Задачите му са да загради пътя на турците през Чепеларе към Пловдив. В първите дни на войната 21-ви полк, командавн от полковник Серафимов, завладява днешен Девин. Впоследствие, поради сведения за струпване на турски войски в района на днешен Смолян, полкът се съсредоточава при Чепеларе и настъпва на юг. На 13 октомври българите завземат земите на днешен Смолян. Междувременно турски войски настъпват от околностите на днешен Рудозем и принуждават прикриващата дружина да отстъпи към Устово. Полковник Серафимов събира войските си в района, за да спре по-нататъшното напредване на противника. До началото на самата битка той няма сигурни разузнавателни сведения за размера на турските сили. Рано сутринта на 21 октомври българите потеглят в три колони към района на Рудозем, който в това време е носил името Палас,  в търсене на контакт с противника. Малко по-късно предните части на двете войски се сблъскват край Фатово. Турците претърпяват поражение. След това те отстъпват на южния бряг на Арда. Ден след битката, на 22 октомври, войските на Серафимов овладяват почти без съпротива днешен Рудозем и Смилян. В началото на ноември българските войски преминават в настъпление, изтласкват окончателно османците от Родопите и до средата на месеца завладяват териториите до бреговете на Егейско море. В битката при Аламидере загиват 35 българи. 75 са ранени, а 22 са безследно изчезнали.

В памет на жертвите от Балканските войни през 1934 г.  Аламидере е преименувано на Полковник-Серафимово , а на връх Средногорец са издигнати паметник и мавзолей. След това върхът става известен като Родопската Шипка.