Къде е ислямизмът в България

Проблемите на ислямизма конкретно за България имат не толкова социален, колкото политически и религиозен характер. Социалното положение на мюсюлманите в България не се различава с това на останалите религиозни групи. Важно е да се подчертае обаче, че редица политически партии пряко или косвено използват понятия като „ислямизъм”, „тероризъм”, „фундаментализъм”, „екстремизъм” и т.н. именно за облагородяване на политическите си позиции и нагнетяване на напрежение сред електората си с цел засилване активността по време на избори. Случващото се в световен мащаб бива използвано за характеризиране на мюсюлманите и в България, без оглед на множеството показатели сочещи разликата в настроенията и поведението на изповядващите исляма в България, които са доказателство за целенасоченото, тенденциозно поведение спрямо мюсюлманите. Мюсюлманите в България, както и начинът на изповядване на религията – чисто религиозните обреди и традиции, не са по-различни от сунитския ислям, който преобладава в цял свят (разбира се, има и такива, които са привърженици на други течения в исляма, но техния брой е изключително малък, за да може да бъде фактор). Този сунитски ислям, който както в целия свят преобладава и в България осъжда тероризма, което е логично, тъй като запознатите с ислямската религия са наясно, че принципите и устоите и категорично отричат каквито и да било актове и настроения на терор и омраза. Най-сериозния фактор за това да говорим за ислямизъм в България са медиите. Тенденциозност и целенасоченост по отношение на ислямизма в България се наблюдават най-вече в изказванията, репортажите, интервютата на различни журналисти, което като тенденция е преобладаващо както в частните и регионални медии, така и в националните. Може би тук трябва да споменем за взаимоотношенията медии – политици и да посочим, че манипулираността на информацията поднасяна ни от медиите е плод именно на политическите интереси, за които споменахме. В крайна сметка, за да разберем дали наистина ислямът е религия на терор, омраза и крайност би следвало да сме запознати с него, но огромно впечатление прави, че имено онези, които посочват наличието на ислямизъм в България са и най-слабо запознати с ислямската религия. Онези, завършили образованието си в арабските страни се сочат за двигатели на излямизма. Интересното обаче е, че медийните им изяви винаги се свързват с обвиненията на някой политик или медия, или пък след някоя показна акция на ДАНС (каквито имаше наскоро). В крайна сметка винаги се говори за ислямизъм в манипулирана среда, обстановка, при изкуствено заострени  настроения. И ако този факт не прави впечатление на някои, то други (например мюсюлманите) го осъждат, сочейки го като основния пудбудител за антиислямските настроения овързани с ислямизъм и прочие. Кога медиите ще дадат неманипулирана трибуна за онези, сочени като двигател на ислямизма в България?! И в крайна сметка къде са доказателставата за това, че има ислямизъм в България?! Време е да насочим погледа си към „Възродителния процес” и случващото се днес с Мюсюлманското вероизповедание – до голяма степен те са показателни за това кой и защо говори за ислямизъм и с какво право го прави. Хайри Лошев,   Рудозем днес