И РУДОЗЕМСКАТА ГИМНАЗИЯ с подобаващо отбелязване на годишнината от гибелта на Левски

19-ти февруари...  В подножието на квартал Геоложки кипи трескава подготовка...

Поводът- отбелязване годишнината от гибела на Апостола за свобода- Васил Левски.

Причина: Будно гражданско съзнание на учители и ученици и почит към подвига на Дякона.

 Припомняме, че тази година Общинският комитет "Васил Левски"- Смолян и Регионалният инспекторат по образование бяха изпратили призив до всички директори на училища в областта да почетат паметта на Апостола с рецитирането на одата "Левски" на Иван Вазов в 12 часа. Досега такава практика е имало само в училищата, чийто патрон е Апостолът. Но сега призивът е към всички учебни институции в област Смолян.

В СОУ "Св. св. Кирил и Методий" провеждането на мероприятието породи голям интерес. Още рано сутринта, в голямото междучасие, всички преподаватели са заели местата си в учителската стая и с трепетно вълнение се наслаждават на рецитала по повод годишнината от гибелта на Апостола. Освен одата "Левски" на Иван Вазов, преподавателите чуха и авторско есе за Апостола, написано от талантлива единадесетокласничка. Изпълнението и на двете момичета беше въздействащо, патриотично и пораждащо гордост в сърцата на техните преподаватели. След това, в началото на петия час, настъпи тишина.  От коридора се чуваха единични стъпки по стаите. Във всяка една от тях беше избрано дете, което да рецитира одата "Левски" на Иван Вазов. Екипът на Рудозем днес посети произволно два класа. Влязохме в кабинета по литература, където ученическа мултимедийна презентация за живота на Апостола беше приковала вниманието на всички. А след това, ученичката Бияна Ангелова започна да рецитира :

"Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир..."

След това се отправихме към по-малките ученици и влязохме в час по история в шести клас. Там, тържествено пред целия клас, с изящен патриотичен тон чухме финала на одата. А след това, Директорът на училището и дългогодишен преподавател по история, г-жа Данка Чакърова задаваше въпроси за живота и дейността на Апостола. Будните шестокласници поразиха със знанията си, нищо че материалът за Левски си изучава в пети клас. Животът и делото на Левски никога няма да бъдат забравени- за това свидителства интересът към личността на Апостола за свобода както от малките, така  и от по-големите възпитаници на училището.

Екипът на РУДОЗЕМ ДНЕС прояви интерес към есето за Левски, а единадесетокласничката Марина Георгиева любезно го предостави, за да достигне до по-широка аудитория:

Васил Левски

/Есе/

  „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.”

  Едва ли има българин, който да не знае чии са тези думи. Едва ли има българин, който да не се прекланя пред него, защото няма по-значима личност за нацията ни от Васил Левски.

  Човекът, достоен за титлата Апостол на свободата. Човекът, достоен да бъде светец. Човекът, повлиял на живота на цял един народ, на милиони души. Човекът, чието име ни кара да настръхнем. Човекът, който носи светлината в себе си. Човекът, който ще бъде вечно в сърцата ни.

  Васил Левски не може да бъде описан. Ботев и Вазов – геният и патриархът на българската литература, се докосват до съвършеното описание на Апостола и въпреки това винаги ще има какво още да се каже.

  Да се каже?

  Не, за Васил Левски не може да се говори. Той като че ли е част от времето, част от съзнанието на всеки един българин. Той е определение за националното и духовното, нарицателно за българското.

  Васил Левски – човекът-история, човекът-време, човекът-България.

  Велик? – Безспорно.

  Безсмъртен? – Категорично.

  Човек? – Светец.

  Българин? – Един.