Хайри Шерифов: Продължаваме да настояваме, че ни осъдиха заради вярата!

Изненадани ли сте от решението на съда?

Ние бяхме подготвени за тази развръзка, защото още от самото начало всичко беше преднамерено. Каквото и да кажехме, не се чуваше. Каквито и доказателства да прилагахме, те не се вземаха под внимание.

И как ще коментирате решението на съда?

Определено не беше отсъдено справедливо. Ние продължаваме да настояваме, че ни осъдиха заради вярата. Казвал съм и пак ще повторя, че някой има интерес това да се случи. Убеден съм, че нещата не опират до това 13 човека да платят по 2000 лева. А и какво от това? Смятам, че всичко е много по-дълбоко. Смятам също, че трябва да си дадем сметка в каква държава живеем- дали наистина сме свободни, или свободата си остава само на хартия.

Какво следва оттук нататък?

Продължаваме на втора инстанция. Ако трябва и до Страсбург ще стигнем, докато докажем, че сме невинни. Ще се борим до край.

Как се чувствате след всичко, което преживяхте през този период от година и половина?

Психически изморени сме, но сме още по-силни и с още по-голямо желание да се борим за правата си, които ни са гарантирани от конституцията като вярващи хора, мюсюлмани. Искам да кажа и това, че делото не е срещу 13 човека, както се опитва някой да го изкара, а срещу водачите на една общност. И общността го приема като репресия срещу цялата общност. И тази репресия си продължава от възродителния процес. Психически сме изтощени, но научихме как стоят много неща в реалния свят. Защото ние си живеем живота, като смятаме, че всичко е свободно, но като се сблъскаме с действителността, вече гледаме от друг ъгъл. Определено научаваш, че може да ти се припишат неща, които не си вършил.

А близките Ви как приеха новината, че съдът Ви признава за виновни?

Те знаят, че сме невинни и ни подкрепят, като се надяват, че обвиненията ще паднат на втора инстанция. Но определено се вижда, че им е тежко и са притеснени. И може би тяхното притеснение е далеч по-голямо от нашето.

А децата разбират ли какво се случва?

Ами големият ми син е гледал репортажите по телевизията. Може би още не разбира какво се случва, но определено разбира, че това е нещо ненормално. Те са малки, но децата, които са част от футболния отбор, са по-големи и разбират какво става. Те ми се обаждат да питат как вървят нещата по делото. Определено са възмутени от ставащото. И тук има един голям парадокс. Как да ги възпитаваш в една нормална страна, когато аз съм заедно с тях на тренировките, на срещите и те много добре ме познават и от един път започва процес, в който ни представят за коренно различни хора. Аз по нищо не приличам на човек, който изповядва някаква антидемократична идеология. И така те от една страна виждат мен, а от друга чуват в какво ме обвиняват... И децата са объркани.

А и друго искам да отбележа- в началото ни обвиняваха, че сме членове на организация, която назоваваха поименно, а впоследствие името отпадна и казваха само организация, която проповядва антидемократична идеология. То всички религии сами по себе си са антидемократични. Това го казват и адвокатите. Религиите са антидемократични, защото произхождат от бог. А същността на демокрацията не е ли все пак да приеме религиите, такива каквито са?