Хайри Делихусев: Вече се бях отчаял от факта, че прословутото българско търпение няма дъно!

Гражданското общество се събуди и роди национален и регионален протест.

Вече се бях отчаял от факта,че прословутото българско търпение няма дъно. Но ето, че преди няколко месеца надеждата ми,че може да се случи някаква промяна, възкръсна с нова сила. Няколкостотин хиляди българи казаха ясно - стига преход, стига сте ни лъгали, искаме нормален и достоен живот.

А най-неприемливо остава признанието на правителството, че всъщност е имало възможности да се увеличат и пенсии и доходи, но те просто са решили да бъдат по-икономични, за да получат похвалите от ЕС за стриктна финансова дисциплина. С две думи авторитетът на финансовия министър се крепеше на най-слабите социални съсловия на българското население.

Но дали партиите от прехода са чули ясното послание на народа- вън от политиката? Само че ако през 2009 година хората очакваха да дойде спасител и да накаже виновните, сега същите тези хора искат спасителят да понесе своята отговорност. Протестите събудиха заспалото ни желание за справедливост. Дори и фактът, че повече от партиите започнаха да предлагат на граждански сдружения избираеми места и да \"пенсионират старите муцуни\" вече е крачка, която нямаше да се направи без уличния натиск. Ефектът от гражданското недоволство ще е дълготраен, защото един бъден народ няма да търпи да го мачкат,  независимо кой ще управлява.

През последните дни на няколко пъти чух от политиците, че тези, които не излизат на протест, са на друго мнение. Искам да ги уверя, че грешат. Не познавам човек, който да одобрява днешното ни финансово и социално положение. Всички са единодушни,че малкия и средния бизнес е унищожен. Големите фирми са поставени на колене от държавния апарат. Надявам се, че посланието на хората, които излизат на протестите, ясно е разбрано от всички политици. Няма да има прошка за неспазени обещания от вида на \"ще се оправим за 800 дни\" и пр. Ще се търси реална отговорност по начина, по който само ядосаните граждани могат да направят - с викове \"ОСТАВКА\" и \"МАФИЯ\". 

Във времето се е доказало много пъти, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да започнеш от себе си. Хората, които излязоха на улицата с действията си, с промяната в себе си, показаха, че повече няма да търпят кротко и да роптаят тихо удома. От тези действия има реални резултати. Заговори се открито за монополите и се намериха лостове за намаляване на цените.

Ясно се разбра, че държавата е основният длъжник на бизнеса и всички застанаха зад това да се разплати в най-кратки срокове. През последните години упорито се насаждаше само едно - от нас нищо не зависи, но гладът и безработицата се оказаха по силни от апатията. Хората се обединиха и повярваха в силите си. Всички искания - разумни и безумни, се откроиха тези, които бяха признати, дори от старите партии - монополистки, че без граждански контрол политическата система в Бъллгария много бързо се самозабравя и деградира. Времето ще покаже до колко техните твърдения и позиции са истински.