Гражданска алтернатива

С наближаването на изборите се изострят и настроенията, говоренето. Изострят се не само в политическите кръгове, а и у народа. Хората манипулирани и политизирани търсят алтернативата на политическата диктатура, която и на местно ниво не е нищо повече от празни обещания и лицемерие. Лошото е, че хората неусетно са се превърнали в марионетки именно на онези, които откакто се помня ни оправят, при това много успешно. И днес всички ние сме толкова оправени, че сме притиснати в ъгъла, притеснявайки се за прехраната на децата си в утрешния ден, което от своя старна ни кара  да правим компроиси, нетипични за нас по принцип, нетипични за нормалния честен човек по принцип, но логични за ситуацията в която сме поставени – безработица, инфлация (която тепърва стартира), обезлюдяването на нашия край, с което се заличават и малкото преспективи, които съществуват, особено за младите хора. Но когато кръгозорът ни е ограничен, когато единственият изход, предопределя точно онези компромиси, които по принцип не бихме направили, предопределя ги безисходицата, в която сме поставени... Компромиси – защо компромиси, кои компромиси. Сама по себе си демокрацията представлява свобода, свобода на словото, религията, избора. Но тази свобода в момента съществува само по дефиниция, особено в свободата ни на избор – именно тази тенденция, за пореден път се очертава с наближаващите избори – свободата ни на избор ще съществува само по дефиниция. Избор може да има тогава, когато има между какво да избираме. И на местните избори можем да имаме избор само тогава. Но от години този избор е заличен именно от онези политически партии, от които произлизат кандидатите за местната управа. Онези политически партии, които налагат своята политика и на местно ниво, което от своя страна заличава правото ни на избор. Много е просто. Забележете, че по време на избори най-често кандидатите ни обещават. Да – виртуози в този вид говорене, по време на изборите ни биват описвани хилядите преспективи, които именно кадидатът на тази партия ще направи реалност за нас. Но уви – тази реалност и до момента си остава блян. Но най-фрапиращото е, че именно ние предизвикваме този вид взаимоотношения, точно ние – избирателите, очакваме онзи, който ще се окаже най-изкусен в лъжите си и ще ни представи именно онези преспективи като реалност. Оттук – и симпатиите ни към една или друга политическа партия, чиято политика се оказва най-близка до нас. Лошо няма – стига това говорене да бъде подплатено с конкретни действия. Но за жалост то си остава само говорене – изкустното политическо говорене, което до такава степен е замъглило съзнанието ни, че в много аспекти от живота, позицията и вижданията ни биват пречупени именно през призмата на точно онази партия, чиито симпатизанти сме и по някакъв начин винаги забравяме или игнорираме факта, че действията на онази партия не се препокриват с говоренето на лидерите и. Ето как стигнахме до момента, в който изборите са изострили говоренето и отношеията ни, ето как днес спорим за това дали ДПС или ГЕРБ ще бъдат правилен избор, дали обещанията на СДС или на БСП ще бъдат изпълнени. Ето как сме се политизирали дотолкова, че напълно сме забравили за причината, първоизтоника на този спор. Да, политическата ни принадлежност или симпатия са замъглили съзнанието ни до такава степен, че гражданската ни позиция се е превърнала  в политическа, гражданските ни отношения са се превърнали в политичеси, гражданското говорене се е превърнало в политическо. .... Не очаквам нищо различно и на предстоящите избори – празни обещания, подплатени с огромна доза лицемерие. За мен алтернативата, за която всички говорят, която всички търсят не е в политическата принадлежност. Тя се състои в гражданската позиция – състои се в това на изборите избирателите да поставят условията си на политиците, избирателите да посочат приоритетите си по места, с които политиците да се съгласят. И за да не бъде това отново празни обещания, за да не бъде борба на неосъществени думи, то е крайно време ние да контролираме избранниците си, крайно време е да покажем, че целта на тези избори е ние да поставим приоритетите, а не политиците. Ние сме важните, а не те! И ако за вас това се оказва невъзможно, то аз си мисля, че не е необходимо много, за да покажем, че ние – избирателите все още съществуваме. Вместо да се чудим и маем на предизборните обещания, нека да обсъдим приоритетите си по места – по населени места, по квартали и когато дойдат кандидатите за вота ни на доверие ние да говорим, ние да начертаем визията, за която ние да бъдем гарант за изпълнението и – толкова ли е трудно да направим граждански договор с политиците и да следим за спазването му. Толкова ли е трудно да се спазарим с кандидат-управниците за сроковете и действията им. Ето един пример: Нека всеки квартал да обсъди приоритетите си за следващия мандат, който квартал да ипрати представител и или няколко такива, които да обсъдят приоритетите за населеното място, като представителите от населените места да начертаят визията за общината. И когато дойдат кандидатите за вота ни на доверие ние да говорим, като сключим  обществен договор с политиците, като се спазарим за сроковете и спазването им и ако тези срокове не бъдат спазени, то избранникът трябва да е наясно, че с политическата му кариера е свършено, защото общественото - нашето недоволство няма да му позволи да продължи мандата си. Нашето недоволство – на нас гражданите – гражданското недоволство, но не такова, каквото е сега, защото сега то е само на думи, такова, изразено на практика – защото ако София е далеч за протест, то сградата на общината в Рудозем не е толкова далеч... Например, конкретно за асфалтиране на някоя улица, за изкарване на сертификат за екологичночисти продукти, канализация, водоснабдяване и т.н. – обсъждаме приоритетите си по квартали, населени места и община и така на изборите няма да чакаме някой да ни обяснява какво трябва да се направи, а ние ще кажем какво искаме. На онези, които ще кажат, че и в този вариант ще има само празни обещания ще припомня още веднъж, че сградата на общината не е далеч – лесно можем да наложим контрол, стига да си спомним, че преди всичо сме граждани, че това са наши приоритети, че ние сме данъкоплатците и правото да искаме е наше, както и правото да контролираме избранниците ни... Мислите ли, че това е осъществимо? Помислете отново, но този път като граждани, а не като политизиран електорат! Хайри Лошев,    Рудозем днес