Едно време... край границата

Понеже на скоро се заговори за разни чествания на случки от пограничните райони ще ви разкажем една смешка от едно време край Елидже. По онова време зад загражденията имаше доста земи, ливади и пасища и хората за да минат тези заграждения чакаха с часове офицерите от заставите да наредят на войниците да пуснат този или онзи да си свърши работата.

Така и бай Ахмед като овчар на овчарника на Студената вода, така се казва местноста където се намираше овчарника на бившето АПК Pърви май. Та бай Ахмед често занимаваше граничарите и офицерите на заставата в Елидже, за да преведе или доведе стадото през кльона. Често обаче се е случвало да го карат да чака много време, а това е създавало много грижи на човека със стадото. Знаем, тези дето помним онова време, че офицерите от граничните застави бяха важни хора и някои от тях буквално си се гавреха с хорицата като си превишаваха правата и нарочно някой път си правеха гаври с хорицата.

И така бай Ахмед бил принуден да се оплаче на партийния секретар в Рудозем за проблема. Щом била направена забележка на граничарите и офицерите там обаче те го замъстили и решили да си отмъстят.

Така един ден решават да му насъскат едно граничарско куче. В момента когато кучето се насочило към бай-Ахмед той с голяма ловкост успял да хване кучето за каишката и бързо завъртайки ръката затяга шията на кучето, а то оставайки без дъх започва да вие на умряло. Като видели войниците какво става изкочили и те и се развикали: "Дядка, пусни кучето!" А бай Ахмед им рекъл: "Kажите на начелникан, ага му требва куче, да си го ворзова."

Така като напикано мушкато с наведени уши войниците си хванали кучето и си го завели с тях.

Родопчани