Един тъжен поглед върху първи април
След изключително тежкото състояние, в което е изпаднала страната ни в последните месеци, се направи първата крачка към промяната. Тази сутрин беше представена оздравителна програма за страната ни, която включва мерките, които ще се вземат, за подобряване на живота на българина.
От днес предстои поетапно увеличаване на минималната работна заплата, борба с безработицата и осигуряване на работни места на всички, които чакат на пазара на труда. Пенсиите ще се вдигнат до 50 %, като минималната ще скочи двойно. Предстои висок скок в икономиката, развитие на селските райони, подпомагане на малкия и средния бизнес. Пари и за социално слабите ще има, както и пожизнени помощи за хората с установени трайни уврждания. Занапред предстои пълноценно наблюдение, лекуване и поддържане в отлично здравословно състояние на всички граждани в държавата, без изключение.
Предстои повишаване на заплататата на българския учител. Връща се и авторитетът към преподавателя. Ученици и родители гледат с почит към труда на педагозите.
Друга стъпка към успеха е успешната борба с корупцията- нейното претопяване и осигуряването на едни прозрачни избори. Без кебапчета, без изборен туризъм, без купуване на гласове, без даване на рушвети- хранителни продукти, строителни материали и финикийски знаци за единия глас в урната. Реформите в съдебната система ще доведат до залавянето на всички престъпници, участвали в корупционни далавери и в извършването на неморални актове.
Спират протестите, защото вече няма да има социално недоволство- цените на тока и парното ще бъдат съобразени с възможностите на българския гражданин и всички ще бъдат доволни. Занапред гражданското общество ще бъде независимо и ще изразява свободно позициите си, без да се притеснява от влиянието на управляващи и опозиция.
От днес и партиите ще работят в услуга на гражданина и ще вършат всичко в името на благото на народа, като оставят на заден план личното облагодетелстване...
...За огромно съжаление това са само митове... Даже в деня на хумора - на първи април, когато решихме да спазим традицията и да се пошегуваме, като изобразим огледален образ на действителността, резултатите никак не са забавни... От тези шеги боли, защото са една несбъдната мечта за по-добра действителност, отчаяно преследвана години наред...
Още по-лошото е това, че като преобърнахме фактите, текстът изненадващо се превърна в типичната предизборна програма, пукаща по шевете от обещания, с които се цели привличане на вниманието на българския избирател и участието му в спектакъла, който се организира веднъж на четири години...