Директорът на ДГС-Смилян инж. Анатолий Елев: Ние сечем много по-малко от това, което гората дава като прираст годишно!

Не са повече от 4-5 фирмите, които се занимават с продажбата на дърва за огрев в нашата община, съобщи за „Рудозем днес” директорът на горско стопанство- Смилян, инж. Анатолий Елев. С него говорихме за актуалните цени за добив на дърва и за начините, по които хората могат да ги добият.

Той разказа за различните варианти и за цените. Първият е продажбата на дърва на физически лица за лична употреба. Или това е когато хората са решили да си добият дървата сами. Там се заплаща тарифна такса, която е 14 лева с ДДС.
Другият вариант е за покупка от склад, но не от фирма, а директно от гората. Там цената излиза около 40 лв с ДДС. Третият вариант е покупка от фирмите, които извършват дърводобив на територията на горското стопанство. Фирмите закупуват дървата от горското стопанство,а след това ги предлагат на хората.

Г-н Елев, коя е най-търсената дървесина, каква е тенденцията тази година?

И тази година буковите дърва са най-търсени. Но се наблюдава един спад на търсенето на дърва, което е общо за стопанството, а не само за община Рудозем. Предлагат се и иглолистни дърва, но те по-малко се търсят. И тази година повече се набляга на широколистните дърва. От началото на годината до сега са продадени някъде над 1500 кубика широколистна дървесина и около 500 кубика иглолистна.

Зачестяват ли случаите на контрабандно изсичане на дърва, с наближаването на отоплителния сезон?

Няма такава тенденция. През изминали години има такива случаи, но те са в порядъка на един-два случая за година. Тази година имаме констатирано нарушение на изсичане на отделни дървета, но те не са толкова много- 1 или 2.

А иначе, по принцип какви глоби се предвиждат?

Глобите са много големи, в зависимост от извършеното нарушение. Но най-ниската глоба започва от 100 лева, като в закона са предвидени и санкции дори и условни присъди за тези нарушители.

А относно зачестилите вълчи нападения в рудоземския регион… Преди по-малко от месец глутница сиви хищници отново са умъртвили животни от стадото на Красимир Демирев, който от миналата година насам търпи сериозни загуби с тези хищнически набези. Той вижда единствен изход в организирането на хайки от ловните дружинки. Може ли да стане това?

Според действащия закон за лова и опазване на дивеча, хайките по принцип не са разрешени. Изключение не може да се допусне. Единственият начин за улов на хищници е чрез издаване на разрешителни за индивидуален лов, т.е. чрез причакване. Хайка в момента не може да се организира и не може да се проведе. Така че относно този случай, проблемът е, че вълците се намират в пограничната зона. И дори да извършим някакъв вид дейност, относно тяхното залавяне, просто те ще избягат в Гърция и няма да има никакъв успех. Така че и хайка, както преди имаше, да тръгне да се извършва, просто няма да даде резултат. Единственият начин е чрез издебване и причакване.

А това от кого може да се свърши?

Ами всички ловци имат  право да получат разрешително за лов на хищници и индивидуално да си го извършват. И в момента се извършва, целогодишен е ловът на хищници и няма никакъв проблем. Проблемът е, че мястото е в погранична зона и там е много сложно. Най-големия проблем е това, че загражденията ги няма.

Всяка година по това време става актуален въпросът за изсичане на гори във вододайни зони, за безвъзвратното намаляване на водния ресурс. Какво е вашето становище по въпроса?

Моето становище е, че ние се съобразяваме с всички гори, които са определени като вододайни зони, както и такива в зона А и Б, т.е. различен водосанителен хранителен район. Извеждане на сечища в тези отдели е съобразено с това нещо. Така че, мога да кажа, че ние сечем там, където е възможно да се сече, т.е. да подобрим санитарната структура на гората. А като имаме по-добра санитарна структура на гората, а именно като се премахнат мъртвите дървета и изсъхналите, които могат да заразят самият воден отток, това спомага за по-доброто качество на водата за района.

Така че моето мнение е, че ние сечем много по-малко от това, което гората дава като прираст годишно. Така че за поголовно изсичане, както се казва, няма данни.