Денис Кьосев- за поезията и вдъхновението

Той е от село Елховец и е студент във Филиала на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" в град Смолян. Обучава се в специалността Български език и Английски език и е на средата на следването си.
Още от ученическите години той е запален по литратурата и си признава, че заслугата за това е на неговия преподавател - г-жа Евгения Михайлова. Денис Кьосев сподели още, че допълнителна мотивация е получил от един от преподавателите в университета, а именно доцент Соня Райчева. Той изрази голяма благодарност и към двете за напътствията, съветите и препоръките, които са му давали по време на обучението.
На въпроса какво го вдъхновява, той разказа, че това, за което пише, до известна степен се дължи на преживявания, оставили следа в съзнанието му.
Денис споделя, че негови приятели искат да пише за тях. "Без вдъхновение нищо не се получава"- категоричен е той.
"В началото излизах с лист и химикал навън- не знаех къде ще ме свари музата"- разказва той. Но по-късно започнал да запаметява идеите си на телефона. "Така не ме хваща неподготвен, защото не го ли напиша на момента, после абсурд да се сетя".
Той споделя, че го вдъхновяват любовта, добротата и религията и вярва в тях.
"Опитвам се във всеки човек да търся доброто. А в днешно време наистина има добри хора".
Той открито сподели, че начинът му на мислене коренно се е променил след прочитането на книга на Ронда Бърн. Той е позитивно настроен, води се от максимата "Искай, вярвай и ще получиш".

Какво е за теб любовта?
Сила, извор на вдъхновение.

В живота, който водим, останало ли е нещо за обичане?
Ами в днешно време голямо значение се отдава на материалното. Мисля, че няма лошо да обичаме вещите, но не бива любовта към материалното да бъде водеща. На първо място трябва да обичаме хората около нас.

Как приемат приятелите ти твоите стихове?
Коментарите са стимулиращи. Но е хубаво да има и някой, който да каже, че има още какво да се желае. Доцент Райчева направи това и аз съм й много благодарен.

Има ли част от денонощието, в която да си особено продуктивен?
Вечер ми идва вдъхновението, макар че не обичам вечерите. Действат ми потискащо. Иска ми се да има само ден.

Има едно всеобщо мнение, в което хората на изкуството са определяни като ексцентрични личности. Твоите приятели споделят ли това мнение?
Ами да, повечето от тях ме смятат за странен, имам предвид като начин на мислене.

С какво са свързани твоите надежди за бъдещето?
Надявам се да продължа да се развивам в тази сфера, защото за мен поезията е страст. Иска ми се нещата да се получат и това, което излиза изпод перото ми, да има стойност в бъдеще...
 

Избрали сме да публикуваме три от стихотворенията, които Денис ни изпрати и искрено му желаем творчески успехи и да продължи да черпи вдъхновение от позитивното в живота!
 

Грешник

Аз роденият от грях,
зная какво е добро.
Някога безгрешен бях
а сега греша с перо.

Мислите  са виновни
и изречените думи.
И във видения, съновни,
стрелят ме с куршуми.

И всеки грях убивам,
като го извърша пак.
Желанието пробивам
и оставя ме във мрак.

Греховете ми са много,
но разкайвам се за тях.
Вярата ме пази строго
и в утехата й се взрях.

Преминах през огън,
за да бъда истински.
Чух от много “вън”,
със душите дяволски.

Разкаян се отива в Рая.
До Бог се стига там.
И със сигурност зная,
че няма да бъда сам.

 

Религия любов

Изповядвам религия любов.
Не се срамувам  да го кажа.
Вярвам в нея и не съм суров.
За тази религия ще разкажа.

От нея сме създадени всички.
Колкото и да не вярваш, така е.
Всеки иска да чуе тези срички
и с обич завинаги ще я приеме.

Моля се всеки ден и вярвам -
тя ще чуе всеки мой шепот,
всяка болка, когато въздишам
и знам, че ще върне моя живот.

Отречи се от езичество и приеми
тази религия, създала ни с обич.
Давам сърце и моля - ти го вземи,
затвори го в твоето и се моли.
 

* * *

Както времето - затворено в часовник.
Както дърветата - забити във гората.
Така готов съм да стана любовник,
макар и още залостен в самотата.

Както водата - вечно пусната в морето.
Както пясъкът в пустинята застлан.
Така чувствам се само птица в небето,
свободен да преплувам цял океан.

Както тъгата - подарена на роб в полето.
Както тревата - обляна в сълзи от роса.
Така ще чакам до край, до където -
любовта убие ме с отровата си зла.