Да си учител....

Да си учител не е лесно. По 18-25 пъти на седмица трябва да говорите пред взискателна, супер критична и присмехулна аудитория. Трябва да успеете да задържите вниманието й, трябва да знаете много, да го разкажете увлекателно и артистично, трябва да внимавате не само за съдържанието, но и за стила и за правоговора. Всяка неволна езикова грешка се заплаща жестоко. Ако нямате здраво чувство за хумор, ще излизате разплакан по средата на часа.

Учителят не може да си позволи да е разсеян, да е уморен, да “не е в час”. Той трябва да умее да обясни материала и да провокира интерес към него. Трябва да има бързи реакции, силно развито периферийно зрение, контакт с учениците.

Учителят трябва да спечели доверието на своите ученици, но и да знае да поставя граници - какво и докъде може. Учителят трябва да е добър психолог, добър оратор, добър преподавател, трябва да е артистичен. Трябва да притежава завидно самообладание. (През ранната пролет на 1990, в момент, в който над 50 деца бяха събрани в класната ми стая, училището се разлюля от земетресение. Учителят трябва да умее и това: да действа и в извънредна ситуация, да овладее положението и бързо, без паника да изведе децата на безопасно място).

Учителят стои до среднощ да проверява писмени работи. Представете си купчина от 100-120 тетрадки с гъсто изписани нечетливи и разкривени почерци. Като прочетете за 15-ти път “история” написано със “з” и посягате към речника: “да му се не знае, да не би аз да бъркам?” След това с ужас забелязвате, че пишат “очи” с “у”, но “училище” с “о” и “лодка” с “т”, а “сватба” с “д”.

На сутринта отивате със зачервени от умора очи и им заявявате, че тая няма да я бъде и че никой няма да премине в шести клас, ако прави повече от две правописни грешки на контролно от три страници.

Никой не вярва, но става, каквото е казал даскалът. В края на пети клас пишат без груби правописни грешки и само ние си знаем какво ни е коствало взаимно. Пристигат с огромни букети. Най-красивите букети на света..

      До утре мога да разказвам за учителите си. Цяла галерия от образи - с различни характери, с повече или с по-малко талант, със завидно чувство за хумор или напълно лишени от такова, учители с широк или с по-тесен кръгозор, учители чешити, учители сковани от принципи, добродушни или строги, учители ведри и учители мрачни. Но от всички съм научила много и не мога и не мога да се сетя дори за един лош, травмиращ спомен. Едни от учителите си обичахме, от други научавахме да мислим нестандартно, с трети споделяхме вълненията си, на четвърти треперехме в часовете като трепетлики... 

  Но в едно може да бъдете сигурни: учителската работа е подложена на невероятен стрес и най-важното: на ежедневна оценка и контрол от възможно най-критичната аудитория, която не прави компромиси. И ако наистина никак не те бива за учител, просто не може да останеш в професията... 

  Из "Похвално слово за българския учител" на Даниела Горчева