Бай Райчо и планината

Разказът „Бай Райчо и планината”, който представяме на вашето внимание, описва част от живота на един мъж, предпочел спокойното съществуване сред свежия въздух, китните ливади и неописуемо красивите панорамни гледки, които местността „Бучовица” предлага. За тези от вас, които никога не са чували за конкретната местност и не знаят къде всъщност се намира тя, ще поясним, че „Бучовица” е разположена на границата между Мадан и Златоград и се явява най-високата точка на двете общини.

Реджеп Асанов Куцов, който е по-известен като бай Райчо, особено сред населението на община Мадан, е роден в село Чепинци през далечната 1939 година. Бил е женен, имал е три деца, а сега се радва на шестима внуци и двама правнуци.

77-годишният мъж е пенсионер, вземащ не лоша пенсия, която държавата му отпуска за дългогодишната му работа в сферата на рудодобивната промишленост, тъй като стажът му се равнява на около 60 години. И въпреки големия труд, който пенсионерът полага през годините в редица рудници като „Петровица”, „Крушев дол” и „Конски дол”, той все още продължава да работи като шлосер към „Горубсо” АД – Мадан, а причината за това е твърде лесна за разбиране – Бай Райчо е трудолюбив. Казвайки, че Бай Райчо е трудолюбив, имаме предвид, че той е от онзи изчезващ вид хора, който предпочита да вади хляба си с честен труд и с под на челото. Бай Райчо е и от хората, които излизат от вкъщи по изгрев и се прибират по заник слънце, за да търсят не само препитание, а и начин за усъвършенстване на собствените си компетенции.

Именно жаждата за достигане на нови хоризонти, криеща се в душата на родопчанина, кара Реджеп Куцов да напусне родното си село и да се установи в местността „Бучовица”, като това се случва през периода на социализма, когато Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време в населеното място е построен 100 % от обществения жилищен фонд, всички обществени сгради, както и МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов”, и двете средни училища и всички промишлени предприятия. В същия период „Горубсо” АД – Мадан се налага като основен двигател за развитието на района, затова Бай Райчо въобще не се поколебава да стане част от миньорския състав на дружеството.

Първоначално шлосерът отива в планината сам, а след около две години взема със себе си жена си и децата си. Семейството си построява къща и започва да се занимава със селскостопанска дейност, което поставя началото на един вълнуващ начин на живот сред необятната красота на родната Родопа планина. Ежедневието на Куцови минава в отглеждане на животни и земеделски култури, като в същото време Бай Райчо и жена му не спират да се трудят както у дома, така и в рудници на „Горубсо” АД – Мадан, за да подсигуряват необходимите финансови средства за семейния месечен бюджет.

Годините обаче минават и семейната идилия започва да се руши малко по малко. Децата на Реджеп се задомяват и тръгват да дирят собствения си път, а жена му умира. И както често се случва в живота, рудоземчанинът остава съвсем сам. Въпреки това обаче, той не се връща в Чепинци, за да усмири самотата, а напротив – остава на „Бучовица”  и завръзва такива приятелства, на които човек може само да завиди.

Към момента Бай Райчо е заобиколен от истински приятели, които го посещават редовно и с които споделя и хубаво, и лошо. Дружинката заедно убива скуката и често организира весели сбиралища, на които присъстват българските народни песни и танци, а също и засуканата родопска кухня.

Пенсионерът е в отлично физическо състояние за възрастта си, понеже се оправя сам със седем декара и половина обработваема земя, въпреки че е загубил част от пръстите на лявата си ръка при злополука. Той отглежда боб, картофи, зеленчуци и плодове, като голяма част от продукцията, която прибира, раздава на близки и приятели. Бай Райчо произвежда още домашен мед и козе кисело мляко, като успоредно с това полага грижи и за кон, и за овце, а също и за няколко кучета.

Естествено, че има и здравословни проблеми, с които 77-годишният Реджеп се занимава, но той не им обръща особено внимание и не се притеснява. Пие си хапчетата за кръвно, когато се налага, а за останалите болежки използва билколечение. Био продуктите, които си произвежда сам и които също участват в борбата му за здраве, присъстват ежедневно на трапезата му, а за съвременните глезотийки като захарни изделия и т.н., които се продават във всеки хранителен магазин, той отскача до град Мадан по 1-2 пъти седмично.

Накрая на нашия разказ за Бай Райчо ще кажем, че възрастният рудоземчанин  е доволен от живота си в планината, където често интернет връзката е лоша, но пък за сметка на това сигналът между човешката душевност и природата е много по-добър.