БЕЗУМИЕ

БЕЗУМИЕ

Не ме мечтай, не ме рисувай с мисли!

Тъй грешно е, отчаяно, безумно.

Не ме пробождай с поглед, не ме ранявай със гласа си!

Че света ми тих превръщаш го в място шумно.

Не ме очаквай, не ме зови напразно.

При мен не идвай, остани далеч!

С ръце не ме търси, към мен не ги протягай!

Не ще ме стигнеш никога, никога веч!

Не ме моли за обич, не рисувай чувства!

Не докосвай струните на моята душа!

За мен не сваляй ни звездите, ни Луната.

Не ще разпалиш огън в пепелта.

Марияна Куцова