Атентатът в Бургас отприщи ислямофобия, а единствената българска жертва бе мюсюлманин

 

Но този факт не попречи на отприщването на антимюсюлмански настроения много преди да се получат макар и най-бегли индикации за това кой и с какви подбуди извърши атентата. Интернет форумите и социалните мрежи се напълниха с призиви за „прогонване на мюсюлманите и арабите” от България, а професионални сеячи на ислямофобия не пропуснаха случая отново да заговорят за попълзновенията на ислямските фундаменталисти, „пропагандиращи ислямизъм посредством дисаги, пълни с пари”.

 

Атентатът удари по българския туризъм, по образа на нашите служби за сигурност, изобщо по България като спокойна страна, встрани от кървавите международни конфликти. Влязохме отново в световните черни хроники. Но най-големият удар се очертава да бъде по и бездруго крехкото междуетническо и междурелигиозно съжителство у нас. Атентатите от 11 септември 2001 г. възпалиха ислямофобията навсякъде по света, дори в страни, известни със своята толерантност към всякакви различия. България за съжаление не е известна с това, а мюсюлманите у нас винаги са живели като нежелани гости. Когато в други страни публикуват карикатури на пророка във вестниците, у нас замерят мюсюлманите с камъни и яйца по време на молитва; когато в други страни публично обсъждат несъвместимостта между исляма и демокрацията, у нас предават на наказателен съд мюсюлмански проповедници за пропаганда на антидемократична идеология. И всичко това – отпреди атентата в Сарафово от 18 юли. Какво ли има да видим занапред?

 

 

Красимир Кънев е социолог, автор на книгите "Свобода на изразяване" и "Защита от изтезания". Публикува в българския и в чуждестранния печат. Председател на БХК.