91-годишната баба Фатме: Млякото лекува, то е доктор. От него не се отказвайте!

В рубриката "Портрети" продължаваме да представяме едни от най-възрастните родопчани. В срещите си с тях ние правим опит да открием тайната на дълголетието като се интересуваме по какъв начин са се справяли с тревогите и как са устоявали на житейските бури.
Изживяването при среща с възрастните родопчани винаги е катарзисно, защото от техните сълзи си даваме сметка колко тежък живот са имали, но въпреки това носталгията в гласовете им и особената светлина в очите им подсказва, че все пак онова време им липсва, защото е било много по-истинско от сегашното.

Този път посетихме 91-годишната баба Фатме от рудоземското село Чепинци. Всяка бръчка по лицето й беше отпечатък от някое събитие в живота й...
Предстоеше ни среща с човек- живял повече от девет десетилетия. Тя беше изключително мила, а в погледа й се четеше едно спокойствие, една хармония, в която потънахме, захласнати в разказа за нейния живот.

Тя сподели, че е родена в почти обезлюденото към днешна дата село Бреза. Отраснала е високо в планината, заедно с петимата си братя и още толкова сестри. Разказа как на младини се е занимавала с обработването на бащиния имот, а след това, като се е омъжила в съседното село, животът й е преминал на нивата, в тютюнените ниви и в отглеждането на деца- собствените, а по-късно и внуците.
Тя е майка на един син и три дъщери, има 12 внуци и 13 правнуци. Разказа ни, че мъжът й е бил миньор, но заболява от силикоза и си отива от този свят преди много години. И така през годините тютюнът започнал да намалява и хората се захванали с отглеждането главно на картофи, необходими за осигуряване на препитанието на деца и внуци.
Ето и нашия разговор:

Как си, добре ли се чувстваш? Гледаме, че ходиш доста изправена?

Охо-о-о, какво ли не е минало през ръцете ми. Ама защото съм ходила много през живота си, та не се предавам лесно.

На училище ходила ли си?

Не, не съм ходила. Само при ходжата съм ходила. Научена съм да чета корана. И до скоро можех да го чета, но вече не го виждам.

Ти каза, че цял живот си била по градините и по тютюна. Имаше ли полза от отглеждането на тютюн?

Имаше работа. Много работа с този тютюн. А пари имаше горе-долу. Даваха ни за брашно и да си издържаме децата. Ама пенсиите сега са много ниски.

Малка ли ти е пенсията?

Много лекарства купувам. Аз с лекарства живея. Почти за лекарства ги давам.

Ще ни кажеш ли каква е твоята тайна да доживееш до такава възраст?

Какво ли не сме приживели... Молили сме се, сигурно това ни е помогнало. Молихме се да можем да отгледаме децата си, после и внуците. И не сме се предавали. Не сме се застоявали на едно място. Може и лошо да ти е, но ще ходиш. И най-вече- млякото! Млякото много помага, да знаете!... Пък сега разпродадоха кравите. На мене доктор ми е казвал да пия мляко. И до сега вечер преди да легна, изпивам по една чаша. Докторът навремето ми рече, че по този начин ще живея дълго. Аз не му повярвах тогава. И досега винаги сме имали крава. Но наскоро децата я махнаха. Пак ви казвам, млякото лекува, то е доктор. От него не се отказвайте!

Знаем, че в миналото сте имали много работа- по цял ден по градини, ливади- оставяло ли ви е време да готвите и кога сте го правили?

А кой да ни храни? Станеш сутрин рано, напалиш печката, сложиш чорба, печеш пита и тогава тръгваш по градините. И на стана съм работила и по градини съм ходила и до скоро имах сили да обработвам градинките. До миналото лято тук, наоколо където са градинките, помагах. Даже невястите искаха аз да им казвам кое къде да се посади и как да се направи. Аз го правех както си го бях намислила и те не са ми възразявали, винаги са се съгласявали. Те сега ми викат, че без мене няма да се справят. И ме викат да отида с тях в градинката. Просто да съм там, до тях и да ги гледам как се трудят. Невястите ми са много хубави. Всички до една много ме уважават. Аз опитвам да си сготвя някаква чорбичка, нещо като за по-стари хора, а те всеки ден ми носят. Не минава и ден, без да са ме навестили и винаги идват с пълни ръце.

А какво най-много обичаш да сготвиш и да ядеш?

Картофи, грах, варена тиква със захар. Остарях и зъбите ми окапаха. И не мисля да слагам други.

А можеш ли да се сетиш какви билки си събирала за лек през годините?

Не съм събирала билки. Някои казваха, че лайка помага за зъби, ама мене когато ме заболи, децата ме водеха да ми ги вадят. Беше ми излязла пъпка на лицето, та с жълто цвете ми бяха казали да я мажа и изчезна, помогна ми. Ама иначе не съм събирала билки. Не съм имала време. През деня по градини, а през нощта на стана- родопски халища съм ткала, тестемели, мендили, ризи.

В този момент показа двуцветната риза- бяла и червена. С усмивка каза, че ризата е правила със собствените си ръце. И до ден днешен я носи, но вече младите са арнисали да носят такива работи. В този момент внукът й сподели, че баба му е била една от най-големите тъкачки в Чепинци.

Така беше навремето. Тъчеш на стана, а в огнището тенджрата ври. Пък сега няма такива неща. Вече всичко го има в магазините.

А как мислиш, сега по-лесно ли се живее?

Сега е по-лесно, защото няма изет. Няма рудници, няма тютюн. Свърши се. Но пък и по градините взе много да се не ражда. Суша настана. Който има вода, полива. Но без вода всичко изсъхва.

А в миналото, когато е нямало буркани, как сте правили зимнина?

Всичко се сушеше. Фасул, зеле. Събирахме се на седянки, където си помагахме. Рязахме ситните ябълки за туршия за зимата. С месото беше същото. Нарязвахме го, посолявахме го и го слагахме да се суши. Питари правихме. А сега има буркани. А снахите са учени и всичко знаят как да консервират.

И какво смяташ за новото време, в което живеем? Какво трябва да правим ние, младите, за да се справяме с житейските трудности?

Сега работа няма, пари няма... и пенсии няма да вземат децата. Много вече стегнаха куфарите и тръгнаха по държавите. Но не трябва да се отказвате. Трябва да опитвате, да се трудите- кой колкото може, защото нищо не идва даром. И най-важното е да се вярва в бога...