40 имена на селища в Рудозем, Мадан и Смолян са уникални, сочи научно изследване

Около 40 селищни названия в Смолянско са уникални за страната, не се срещат другаде в България. Това сочат резултатите от научно изследване, публикувано в книгата „Селищни имена от Смолянско”.
Книгата беше представена през май в град Смолян от авторския колектив  проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова, доц. д-р Ваня Кръстанова, доц. д-р Мария Петрова, гл. ас. д-р Мирослав Михайлов, гл.ас. Нина Томова и гл. ас. д-р Мариана Ламбова.

Като уникални селищни имена от община Рудозем колективът посочва Бърчево, Витина, Мочуре и Оглед, от община Мадан – Печинска, Цирка, Рустан, Чурка, а от община Смолян - Левочево, Кутела, Попрелка, Ухловица, Чокманово и други.

Книгата представя обстойно проучване на целия корпус от селищни имена в общините Смолян, Мадан и Рудозем. Изборът на тези общини е мотивиран от наличието на стар османотурски документ – Дефтер (регистър) от 1676 година. Селищните имена в община Смолян са 87, в Мадан - 45 а в Рудозем - 23.
Водеща задача на изследването е да се опише и анализира корпуса от селищни имена, като колективът се опира както на предходни материали, така и на собствени теренни проучвания и събира сведения от информатори. Към селищното название са посочени всички съществуващи мнения и хипотези относно произхода на името.

Повечето селищни имена от Смолянско имат стари турски имена, поставени по административен път по време на османското владичество. В община Рудозем такива са: Биюк дере (дн. село Пловдивци), Палас (дн. град Рудозем), Пискюлий (дн. село Сопотот), Чангър дере (Чепинци), Еван кедик (дн. село Иваново), Енуз дере (дн. село Еловец) и др.

Изводите на екипа са, че най-много имена на селища са свързани със земята и природата. Силна привързаност към рода и общността води до втората по големина група от имена – притежателните, като тези на Цирка от Цирко и Чурка от Чурко. Най-малко са културно-исторически селищни имена.

Колективът от смолянски учени е представил подробно изследване на всяко име на всяко от селищата. Произходът на много от тях е любопитен и интересен. Даваме пример с изследването на рудоземското село Витина.
Според Илиян Сивов, жител на селото, старото име на селото е Кючюк дере, което идва от турски и означава „малък поток, малка река“. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от селото са постъпили в армията двама войници, което е косвено доказателство, че по това време селото е съществувало.  По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903г.) в селото има 13 къщи. В демографската статистика на проф. Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 110 жители. През 1971 г. към село Витина са присъединени махалите Даровица и Шереметово.
Освен Витина, селото има и по-стари имена. Преобладаващата част от по-възрастното население все още го нарича Кючюк дере. По разказ на ветерана от Втората световна война Хайри Спичев, селото има и друго име, значително по-непопулярно. Възрастният човек си спомня за времето на своята младост, когато в средната махала живеел мъж на име Алама, който казвал, че преди селото носело името Гепеливо, вероятно защото се намирало на „замотано място, било труднодостъпно“.
Село Витина се намира на 11 км от град Рудозем и е в съседство със селата Елховец, Поляна и Мочура.