17-годишната Кристина Русева разказва за страстта си към фотографията

От известно време публикуваме снимки, правени от едно рудоземско момиче, което има талант да улавя и запечатва красотата. Решихме да научим нещо повече за нея и за страстта й към фотографията...

1. Представи се с няколко думи!
Казвам се Кристина Русева, от Рудозем съм, на 17 години, уча в Гимназия с преподаване на чужди езици "Иван Вазов" гр. Смолян в паралелка немски, английски език и ИТ.

2. Кога започна да се интересуваш от фотография, как се породи тази страст у теб?
Миналата година март месец разбрах, че в Рудозем се снима филм по случай 90 годишнината на училището, което породи голям интерес у мен и се поинтересувах как точно и с каква техника се снима филмът. Започнах да чета за фотографията и техниките в нея, а след това започнах и да практикувам. Нещата се случиха от самосебе си.

3. Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме абсолютно всичко. Хората, природата, животните, небето... Нещата се случват сами. Когато усетя момент на вдъхновение, хващам апарата и щракам!

4. Сама ли избираш теми, гониш ли някакъв стил, или оставяш усетът и вдъхновението да те водят?
Не гоня стил, оставям се единствено на усета и вдъхновението. Снимам всичко, което ми грабне окото.

5. Творчеството на някой фотограф ли ти повлия и има ли някой, на когото искаш да подражаваш?
Да, изключително благодарна съм на Радослав Гизгинджиев, на когото е филмът "90". С работата си породи в мен интерес, който в последствие се превърна в страстно хоби. Възхищавам се на начина му на мислене, на работа и успеха, който жъне и се надявам в бъдеще да постигна много, както той направи.

6. Влияят ли ти другите изкуства- би ли описала с няколко думи по какъв начин това се отразява върху твоите снимки.
Влияят ми всякакъв вид изкуства. Всеки вид поражда у мен различно чувство. Аз, освен че снимам, също така рисувам и пиша и много пъти по мой текст съм избирала композицията на кадъра и емоцията, която да поражда. Така и обратното- понякога снимам и след това прерисувам кадъра си. И трите неща вървят паралелно и се допълват.

7. Сама ли работиш, или някой ти помага, съветва ли те някой?
Предимно работя сама, но когато имам затруднения се допитвам до някой по-опитен фотограф от фотогрупата ни в Смолян.

8. Какво обичаш да снимаш- има ли нещо, към което си особено привързана, или всичко зависи от настроението, нагласата...
Страшно много обичам природата! Затова и може би снимам предимно пейзажна фотография, но от голямо значение са и настроението и нагласата, с които съм се събудила сутринта.

9. Коя твоя снимка определяш като най-успешна?
За най-успешна едва ли бих могла да определя сама, но любими са ми кадри от язовир Кърджали и на Рудозем от високо.

10. Какво трябва да съдържа една фотография, за да бъде хубава?
За да заснемеш един успешен кадър са ти нужни талант, усет, минимални познания във фотографията и по възможност добра техника.

11. Мислиш ли професионално да се занимиваш с това изкуство, или това ще е нещо маргинално, т.е. хоби. Избрала ли си в коя сфера ще се насочиш, какво смяташ да учиш?
За сега смятам да остане само хоби, но в бъдеще, когато се реализирам в професионален план, ще е чудесно да припечелвам и от хобито си. Ще продължавам да се уча и да практикувам и ако се справям добре, работата ще дойде сама.
Все още се колебая какво ще уча и не мога да кажа със сигурност, защото във всеки един момент е възможно да променя решението си. Имам още малко време да се ориентирам, но предполагам, че ще е свързано с език.

12. От къде се вижда най-хубавата гледка към Рудозем според теб? Имаш ли снимка?
За сега най-хубавата гледка към Рудозем мисля, че е от една скала в гората, намираща се срещу Дигата.

13. А кое е твоето любимо място в нашето малко градче?
Моето любимо място за размисъл и снимки е Дигата. Когато имам нужда да остана сама или просто да се порадвам на красотата, която имаме тук в Родопите, ходя там. Наблюдавам как се променя през различните сезони и изцяло се оставям мястото да ме погълне. Шумът на листата, лекият ветрец и песните на птиците са най-доброто лекарство за душата!