14-ти ФЕВРУАРИ Е- ДА ПИЕМ (по една студена вода) ЗА ЛЮБОВТА

До края на миналия век животът беше по-лесен, хората просто се обичаха. Не беше нужен повод, за да изненадаме любимия с картичка или шоколадови бонбони. Бяха времена на тихата любов.

            Новият век доведе със себе си много промени в човешките отношения…сякаш някой активира командата „рестарт” в любовните връзки.

            Пристрастени към социалните мрежи, ние робуваме на суетата, демонстрирайки колко сме актуални. Чакаме да дойде датата, за да подарим картичка, дори и цвете. Обсебени от планове за „Деня на влюбените”, ние всъщност не осъзнаваме как се превръщаме в жертви на индустрията. Задължени сме не само да се движим покрай реквизита, съпътстващ празника, но и сякаш непременно трябва да закупим от  характерните червени картички, балони и говорещи плюшени сърца с човешки крайници, заливащи града… Огледайте се- сякаш сме вкарани в матрицата роботи, взети от сюжет от времето на СОЦ-а. На 14-ти февруари ние доброволно ставаме част от една антиутопия и от година на година положението се влошава. Но това далеч не е най-тъжното. То се случва на другата сутрин, когато, още преди да погледнем през прозореца, грабваме лаптопа и нетърпеливо се вписваме в социалната мрежа, за да видим колко харесвания е събрал албумът ни, озаглавен „14-ти февруари”.

            За да не бъда разбрана погрешно, искам да направя уговорката, че в никакъв случай не оспорвам ползите от интеграцията в социалните мрежи. Но все пак смятам, че в определени моменти трябва да преодоляваме зависимостта си към тях. Може би тихата любов завинаги ще си остане в миналото, но въпреки това продължавам да настоявам, че някои мигове трябва да се споделят само с любимите хора.

По-добре споменът да бъде запечатан в сърцето завинаги, отколкото за ден-два на нечия стена…